Постинг
04.06.2019 09:00 -
***
Ще трябва навярно да правя завой.
Отплува сама Пенелопа.
Забравил за мене е сигурно Ной,
макар, че съм жив след потопа.
И плувам зад борда със собствен ескорт
от много звезди и Пегаси.
Събирам тъгата на зъзнещ акорд
в един тъмен ъгъл на маса.
Слънца разпилял е във чашата Бог
от спомен за нощ и светулки.
Безкраен е този смълчан монолог
с разплакана соло цигулка.
И често в съня ми проблесва сонет
с вселени копнеж и утеха. –
Една звездна песен, един силует,
фрагменти от чезнещо ехо.
Макар, че те няма, измислям те пак.
При мен си, дори да те няма.
Кънтят в тишината сонати от мрак
над малката маса за двама.
Дългогодишните наши съюзници от Второто ...
"Прочетох писмата ти от Пастух
Забравено февруарско стихотворение
"Прочетох писмата ти от Пастух
Забравено февруарско стихотворение
Няма коментари
Търсене
Блогрол