2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 4028 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 22.10.2018 11:55
Притча за змията и лозарят
Един лозар имал хубаво лозе. При лозето му имало една грамада с камъни, в която грамада се появила една голяма змия. Един ден лозарят я видял и намислил да и направи добро. На другия ден взел едно канче с прясно мляко и го занесъл на лозето си, оставил го при грамадата и застанал отстрани, за да види какво ще стане.
Като излязла змията, изпила млякото и оставила в канчето една жълтица. Лозарят много се зарадвал, взел канчето с жълтицата и си отишъл. Започнал той да носи всяка сутрин мляко и взимал по една жълтица в продължение на няколко години.
Синът на лозаря пораснал и той решил да му разкрие тайната на лозето. Повикал го му разказал за змията. Сменил синът баща си и започнал той да носи мляко и да взима по жълтица. Докато един ден синът на лозаря си помислил: „В тази грамада от камъни трябва да има много жълтици! По-добре да убия змията, да разкопая грамадата и да взема жълтиците, а не да нося мляко всеки ден и да храня тая змия.“
С тази мисъл в главата един ден синът се приготвил да носи млякото. Взел една тояга и се запътил убие змията. Оставил канчето до грамадата и когато змията запила млякото, той силно замахнал и ударил да я убие. Но шансът не бил на негова страна и не успял да убие змията, а само и откъснал опашката – около една педя. Разгневена от удара, змията изпълзяла от грамадата и ухапала сина на лозаря. Отровата започнала да действа веднага и синът едва си отишъл у дома. Като го видял баща му, попитал го какво е станало. Синът разправил за всичко, което се случило с него и змията. Подир няколко време синът на лозаря умрял.
Минали дни, минали месеци, минали години... Един ден лозарят отишъл на лозето при грамадата. Тогава изпълзяла и змията. Лозарят и рекъл:
- Хайде, приятелко, пак да се сприятелим, както бяхме си приятели по-напред.
А змията поклатила глава и продумала:
- Приятелю, не може да стане първото приятелство, защото докато гледаш гроба на сина си и докато гледам аз моята откъсната опашка, мъката в сърцата ни няма да позволи да се поднови първото ни приятелство.
Човек каквото и да прави, трябва да мисли за резултата.
- Извини ме, но си доста твърдоглав. Не разбираш ли, че всеки път, когато се опитваш да я измъкнеш от огъня, ще те ухапе?
Човекът отговорил:
- Природата на змията е да хапе, но това няма да промени моята, която е да помагам.
С помощта на железен прът, извадил змията от огъня и спасил живота и."
Размисъл:
Не променяйте природата си ако някой ви навреди, не губете същността си. Просто вземете предпазни мерки.
Някои преследват щастието, други го създават.
Безпокойте се повече за съвестта си, отколкото за репутациятa.
Защото съвестта ти е това, което си, а репутация е това, което другите мислят за теб. И това, което другите мислят, не е ваш проблем ...
Това си е техен проблем.
Хубав ден!
Поздрави!
2. Невъзможна любов
3. Най-четеният ми постинг - Интересно за рибите
4. Какво си, ЛЮБОВ?
5. Ася - усмивка
6. Ако бях...
7. Ин и Ян
8. За споделянето...
9. Мисис Съдба
10. Тайната...
11. Нещо като приказка...
12. Хорхе Букай
13. Тренировъчен полет до Юпитер
14. Космическо пътешествие - 2008
15. Галактиките
16. Мъглявините
17. Уроците на живота
18. На цветята - с Любов!
19. Адажио - вълшебство от звук и картини от Космоса!
20. Синя роза за теб, моя любов!
21. Мои стихове